изкънтявал си

Речник на българския език

1. изкънтявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкънтявал си е производна форма на изкънтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изкънтявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкънтявал си е производна форма на изкънтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изкънтявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкънтявал си е производна форма на изкънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).