изкънтявало си

Речник на българския език

1. изкънтявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изкънтявало си е производна форма на изкънтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкънтявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изкънтявало си е производна форма на изкънтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкънтявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изкънтявало си е производна форма на изкънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).