изкънтявало е

Речник на българския език

1. изкънтявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкънтявало е е производна форма на изкънтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкънтявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкънтявало е е производна форма на изкънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкънтявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкънтявало е е производна форма на изкънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).