изкънтели

Речник на българския език

1. изкънтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкънтели е производна форма на изкънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкънтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкънтели е производна форма на изкънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изкънтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изкънтели е производна форма на изкънтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изкънтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкънтели е производна форма на изкънтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).