изкълцвал

Речник на българския език

1. изкълцвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкълцвал е производна форма на изкълцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкълцвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкълцвал е производна форма на изкълцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкълцвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкълцвал е производна форма на изкълцвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкълцвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкълцвал е производна форма на изкълцвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).