изкълвавало

Речник на българския език

1. изкълвавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкълвавало е производна форма на изкълвавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкълвавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкълвавало е производна форма на изкълвавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкълвавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкълвавало е производна форма на изкълвавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкълвавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкълвавало е производна форма на изкълвавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).