изкълвавала

Речник на българския език

1. изкълвавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкълвавала е производна форма на изкълвавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкълвавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкълвавала е производна форма на изкълвавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изкълвавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изкълвавала е производна форма на изкълвавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изкълвавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изкълвавала е производна форма на изкълвавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).