изкълвавал

Речник на българския език

1. изкълвавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкълвавал е производна форма на изкълвавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкълвавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкълвавал е производна форма на изкълвавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкълвавал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкълвавал е производна форма на изкълвавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкълвавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкълвавал е производна форма на изкълвавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).