изкуши

Речник на българския език

1. изкуши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изкуши е производна форма на изкуша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изкуши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изкуши е производна форма на изкуша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изкуши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изкуши е производна форма на изкуша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изкуши — повелително наклонение, ед. ч.

изкуши е производна форма на изкуша (повелително наклонение, ед. ч.).