изкушавал

Речник на българския език

1. изкушавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкушавал е производна форма на изкушавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкушавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкушавал е производна форма на изкушавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкушавал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкушавал е производна форма на изкушавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкушавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкушавал е производна форма на изкушавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).