изкуцуквало

Речник на българския език

1. изкуцуквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкуцуквало е производна форма на изкуцуквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкуцуквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкуцуквало е производна форма на изкуцуквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкуцуквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкуцуквало е производна форма на изкуцуквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкуцуквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкуцуквало е производна форма на изкуцуквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).