изкуцуквала

Речник на българския език

1. изкуцуквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкуцуквала е производна форма на изкуцуквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкуцуквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкуцуквала е производна форма на изкуцуквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изкуцуквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изкуцуквала е производна форма на изкуцуквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изкуцуквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изкуцуквала е производна форма на изкуцуквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).