изкуфявахте

Речник на българския език

1. изкуфявахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изкуфявахте е производна форма на изкуфявам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изкуфявахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изкуфявахте е производна форма на изкуфявам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).