изкуфяваха

Речник на българския език

1. изкуфяваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкуфяваха е производна форма на изкуфявам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкуфяваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изкуфяваха е производна форма на изкуфявам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).