изкуфявало съм

Речник на българския език

1. изкуфявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изкуфявало съм е производна форма на изкуфявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкуфявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изкуфявало съм е производна форма на изкуфявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкуфявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изкуфявало съм е производна форма на изкуфявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).