изкуфявало си

Речник на българския език

1. изкуфявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изкуфявало си е производна форма на изкуфявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкуфявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изкуфявало си е производна форма на изкуфявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкуфявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изкуфявало си е производна форма на изкуфявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).