изкуфявало е

Речник на българския език

1. изкуфявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкуфявало е е производна форма на изкуфявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкуфявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкуфявало е е производна форма на изкуфявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкуфявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкуфявало е е производна форма на изкуфявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).