изкуфявало

Речник на българския език

1. изкуфявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкуфявало е производна форма на изкуфявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкуфявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкуфявало е производна форма на изкуфявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкуфявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкуфявало е производна форма на изкуфявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкуфявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкуфявало е производна форма на изкуфявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).