изкуфявала е

Речник на българския език

1. изкуфявала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкуфявала е е производна форма на изкуфявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкуфявала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкуфявала е е производна форма на изкуфявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изкуфявала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкуфявала е е производна форма на изкуфявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).