изкуфявал

Речник на българския език

1. изкуфявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкуфявал е производна форма на изкуфявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкуфявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкуфявал е производна форма на изкуфявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкуфявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкуфявал е производна форма на изкуфявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкуфявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкуфявал е производна форма на изкуфявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).