изкуфява

Речник на българския език

1. изкуфява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изкуфява е производна форма на изкуфявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изкуфява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изкуфява е производна форма на изкуфявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изкуфява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изкуфява е производна форма на изкуфявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).