изкуфеел е

Речник на българския език

1. изкуфеел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкуфеел е е производна форма на изкуфея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).