изкуфеело

Речник на българския език

1. изкуфеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкуфеело е производна форма на изкуфея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкуфеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкуфеело е производна форма на изкуфея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).