изкусявал

Речник на българския език

1. изкусявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкусявал е производна форма на изкусявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкусявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкусявал е производна форма на изкусявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкусявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкусявал е производна форма на изкусявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкусявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкусявал е производна форма на изкусявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).