изкусуряло

Речник на българския език

1. изкусуряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкусуряло е производна форма на изкусуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкусуряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкусуряло е производна форма на изкусуря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).