изкусурил си

Речник на българския език

1. изкусурил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкусурил си е производна форма на изкусуря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изкусурил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкусурил си е производна форма на изкусуря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).