изкусурил е

Речник на българския език

1. изкусурил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкусурил е е производна форма на изкусуря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкусурил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкусурил е е производна форма на изкусуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).