изкусурило

Речник на българския език

1. изкусурило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкусурило е производна форма на изкусуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкусурило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкусурило е производна форма на изкусуря (мин. деят. св. прич. ср. р.).