изкусурили

Речник на българския език

1. изкусурили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкусурили е производна форма на изкусуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкусурили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изкусурили е производна форма на изкусуря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).