изкусурил

Речник на българския език

1. изкусурил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкусурил е производна форма на изкусуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкусурил — мин. деят. св. прич. м. р.

изкусурил е производна форма на изкусуря (мин. деят. св. прич. м. р.).