изкусил
1.
изкусил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изкусил
е производна форма
на изкуся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изкусил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изкусил
е производна форма
на изкуся (мин. деят. св. прич. м. р.).