изкусел

Речник на българския език

1. изкусел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкусел е производна форма на изкуся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкусел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкусел е производна форма на изкуся (мин. деят. несв. прич. м. р.).