изкуркали

Речник на българския език

1. изкуркали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкуркали е производна форма на изкуркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкуркали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкуркали е производна форма на изкуркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изкуркали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изкуркали е производна форма на изкуркам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изкуркали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкуркали е производна форма на изкуркам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).