изкурка

Речник на българския език

1. изкурка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изкурка е производна форма на изкуркам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изкурка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изкурка е производна форма на изкуркам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изкурка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изкурка е производна форма на изкуркам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).