изкупил си

Речник на българския език

1. изкупил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкупил си е производна форма на изкупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изкупил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкупил си е производна форма на изкупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).