изкупил е

Речник на българския език

1. изкупил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкупил е е производна форма на изкупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкупил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкупил е е производна форма на изкупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).