изкупило си

Речник на българския език

1. изкупило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изкупило си е производна форма на изкупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкупило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изкупило си е производна форма на изкупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).