изкупило

Речник на българския език

1. изкупило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкупило е производна форма на изкупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкупило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкупило е производна форма на изкупя (мин. деят. св. прич. ср. р.).