изкупи

Речник на българския език

1. изкупи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изкупи е производна форма на изкупя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изкупи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изкупи е производна форма на изкупя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изкупи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изкупи е производна форма на изкупя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изкупи — повелително наклонение, ед. ч.

изкупи е производна форма на изкупя (повелително наклонение, ед. ч.).