изкупело

Речник на българския език

1. изкупело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкупело е производна форма на изкупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкупело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкупело е производна форма на изкупя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).