изкукуригвало си

Речник на българския език

1. изкукуригвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изкукуригвало си е производна форма на изкукуригвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкукуригвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изкукуригвало си е производна форма на изкукуригвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкукуригвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изкукуригвало си е производна форма на изкукуригвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).