изкукуригвало

Речник на българския език

1. изкукуригвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкукуригвало е производна форма на изкукуригвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкукуригвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкукуригвало е производна форма на изкукуригвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкукуригвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкукуригвало е производна форма на изкукуригвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкукуригвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкукуригвало е производна форма на изкукуригвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).