изкукуригвал

Речник на българския език

1. изкукуригвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкукуригвал е производна форма на изкукуригвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкукуригвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкукуригвал е производна форма на изкукуригвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкукуригвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкукуригвал е производна форма на изкукуригвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкукуригвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкукуригвал е производна форма на изкукуригвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).