изкукуригаше

Речник на българския език

1. изкукуригаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

изкукуригаше е производна форма на изкукуригам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изкукуригаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

изкукуригаше е производна форма на изкукуригам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).