изкукуригахте

Речник на българския език

1. изкукуригахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изкукуригахте е производна форма на изкукуригам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изкукуригахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изкукуригахте е производна форма на изкукуригам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).