изкукуригало е

Речник на българския език

1. изкукуригало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкукуригало е е производна форма на изкукуригам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкукуригало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкукуригало е е производна форма на изкукуригам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкукуригало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкукуригало е е производна форма на изкукуригам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).