изкукуригали

Речник на българския език

1. изкукуригали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкукуригали е производна форма на изкукуригам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкукуригали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкукуригали е производна форма на изкукуригам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изкукуригали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изкукуригали е производна форма на изкукуригам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изкукуригали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкукуригали е производна форма на изкукуригам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).