изкукуригал

Речник на българския език

1. изкукуригал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкукуригал е производна форма на изкукуригам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкукуригал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкукуригал е производна форма на изкукуригам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкукуригал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкукуригал е производна форма на изкукуригам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкукуригал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкукуригал е производна форма на изкукуригам (мин. деят. несв. прич. м. р.).