изкукурига

Речник на българския език

1. изкукурига — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изкукурига е производна форма на изкукуригам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изкукурига — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изкукурига е производна форма на изкукуригам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изкукурига — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изкукурига е производна форма на изкукуригам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).