изкривяло

Речник на българския език

1. изкривяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкривяло е производна форма на изкривя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкривяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкривяло е производна форма на изкривя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).